СБОРНИК ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Очаквайте скоро по книжарниците!

Мислите ли, че причината за физическото ни съществуване е просто да изпълняваме определени задачи от типа на: да завършим образование, да ходим на работа, да плащаме сметки, да си позволим пичивка и екскурзия, да създадем семейство, да се отдадем на битовизма? Има ли друг смисъл и знаем ли защо сме се родили изобщо?

Аз не мисля! От много дълги години, по-голямата от човечеството преживява живота, чрез постоянен фокус към материалното и задоволяване нуждите на петте си сетива.

Осъзнаването като наша основа е вдъхновяващ сборник, посветен на пътя към духовно пробуждане, самоусъвършенстване и вътрешна хармония. Книгата съчетава мъдрост от различни духовни традиции с практични техники за развитие на осъзнатостта. Основната идея е, че осъзнаването на себе си и света около нас е ключът към дълбока трансформация. Сборникът изследва теми като медитация, работа с подсъзнанието, силата на настоящия момент и връзката между ума и духа. Всяка глава предлага прозрения и упражнения, които насочват читателя към по-смислен и автентичен живот.

Това е пътеводител за всеки, който търси вътрешен мир, духовен растеж, връзка с Цялото.

Има причина да си тук и тя не е битовизма, а е много по-голяма!

„Четирите съпруги на Султана“

Един султан имал четири съпруги. Най-много той обичал четвъртата си съпруга – най-младата и привързана. Султанът и давал богати дрехи, бижута, грижел се и я пазел.

Той обичал и третата си съпруга – изключителна красавица. Отивайки в други страни, той винаги я вземал със себе си, за да могат всички да видят нейната красота, и винаги се страхувал, че един ден тя ще го остави и ще избяга при някой друг.

Султанът обичал и втората си съпруга – хитра и изтънчена в интригите. Тя му била доверена, винаги умна, доброжелателна и търпелива. Когато султанът имал проблеми, той и се доверявал и тя винаги помагала на съпруга си да се измъкне от трудните ситуации и да премине през трудните времена.

Първата му съпруга била най-възрастната и била наследена от починалия му по-голям брат. Жената била много отдадена на съпруга си и направила всичко възможно, за да запази и увеличи богатството както на самия султан, така и на цялата му държава. Въпреки това султанът не обичал първата си жена и дори фактът, че тя го обичала много, не го трогнало. Той не и обръщал внимание.

И ето, че султанът се разболял. Тогава той си спомнил живота, пълен с лукс, и си помислил: „Сега имам четири съпруги, но когато умра, ще остана сам.“ И той попитал четвъртата си съпруга:

– Обичах те повече от всеки друг, давах ти всичко най-добро, грижех се за теб с особено старание. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на мъртвите?

– И не си помисляйте! – отговорила четвъртата съпруга и си тръгнала без повече дума. Думите и ударили сърцето на мъжа, като с нож. Огорченият султан попитал третата си съпруга:

– Цял живот ти се възхищавам. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на сенките?

– Не! – отговорила третата му съпруга. – Животът е толкова красив! Когато умрете, мисля да се оженя!

Султанът се натъжил – сърцето му никога не бе познавало такава болка. Тогава той попитал втората си съпруга:

– Винаги съм идвал при теб за помощ и вие винаги си ми помагала и си била най-добрият ми съветник. Сега, когато умирам, готов ли си да ме последваш там, където бледите сенки пъшкат и се молиш на владетеля на душите за милост?

– Жалко, този път не мога да Ви помогна, казала втората съпруга. – Най-много мога да Ви погреба с чест.

Отговорът и поразил султана като хиляди гръмотевици и мълнии. В този момент той чу глас:

– Ще дойда с Вас и ще Ви следвам къде и да отидете!

Султанът погледнал по посока на гласа и видял първата си съпруга – отслабнала и изнемощяла, почти неузнаваема. Удивеният султан казал:

– Трябваше да бъда по-внимателен към теб, докато можех!

Всеки от нас има по четири съпруги. Четвъртата ни съпруга е нашето тяло, независимо колко усилия и време влагаме, за да изглеждаме добре, то ще ни напусне, когато умрем. Третата ни съпруга е нашата кариера, позиция, пари, богатство, социално положение. Когато умрем, те ще отидат при други. Втората ни съпруга е нашето семейство и роднини. Колкото и да ни помагат тук, най-много, което могат да направят за нас, е да ни придружат до гроба.

А първата ни съпруга е нашата душа, често пренебрегвана от нас поради стремежа към късмет, власт, богатство и удоволствия. Въпреки това душата е единствената, която ни придружава, където и да отидем. Отнасяйки се с грижа и внимание, защитавайки и развивайки я, можем да подарим на света и себе си страхотен подарък – начин на живот.

Притча